През есента в Националната кардиологична болница ще се въведе нов метод за лечение на болните дълбоки вени. Отпушването им ще се прави чрез два катетъра за разбиване на тромбовете в тях. “Те се наричат Аспирекс и Ротарекс”, казва проф. Марио Станкев, началник на Клиниката по съдова хирургия в болницата. Запушването на дълбоките вени се среща все по-често при млади хора и родилки. Без лечение тромбът може да се откъсне и да се стигне до белодробна емболия и смърт.

В кардиологичната болница се лекуват и разширените периферни вени. Освен чрез отворена хирургия те се обработват и чрез методите на лазерната аблация и радиофреквентна аблация. При тази техника с ток с определена честота се унищожават повърхностните вени в долните крайници на пациента.

“Методът е много щадящ, премахва проблема радикално и затова се предпочита от по-младите хора”, сподели още проф. Станкев.

- Проф. Станкев, от есента ще лекувате по нов метод болните дълбоки вени. Бихте ли обяснили за какво става дума?
- Това ще се прави с нов метод, който е сравнително непопулярен в България. Когато пациентът има дълбока венозна тромбоза, която може да се получи от обездвижване, от травматични операции в ортопедията, след големи коремни операции като премахването на тумори, много често се стига до запушване на тези вени в долните крайници. Тази тромбоза се получава и вследствие на сгъстяване на кръвта, заради туморни процеси, които притискат вените на краката. Това води до инвалидизиране на пациентите – те са застрашени и от откъсването на този съсирек във вената. А естественият му път е в белия дроб, предизвиква белодробен инфаркт, който понякога е масивен, и болният загива. Имаме немалко такива случаи при млади хора. Получават се и тежки емболии, които ако не се лекуват, рискът за живота на пациента е много голям.

- По какъв начин ще се борите с това заболяване?
- Методът представлява въвеждането на катетър във вената, разбиване на тромба и т.нар. всмукване от същия този катетър. По този начин безопасно се почиства вената и се предотвратява инвалидизацията на пациента. Интервенцията отнема около половин или 1 час заедно с подготовката.

- Кога да потърсим помощ?
- Обикновено тази тромбоза се проявява с оток в глезена, различно оцветяване, болки, затруднено ходене заради тях. Когато се появи отокът, непременно се търси съдов специалист. Тази диагноза може да се постави и без техника, но по-добре е да се направи ултразвуково изследване от съдов хирург, което показва степента на запушване на вената и евентуално каква е прогнозата при една такава интервенция. Когато има и схващане на пръстите на краката, вече се говори за венозна недостатъчност – със задържане на кръв в долните крайници. Обикновено тогава се получават мускулни крампи, схващания на подбедрицата, на мускулатурата на стъпалото. Но дори само наличието на крампи говори за наличие на заболяването. За съжаление катетрите са доста скъпи – 3000 лв. е една доста сериозна сума за всеки един болен у нас. Надяваме се Здравната каса да поеме в един момент цената на катетрите.

- Отоците са и първите симптоми на варикозата?
- Да, така е, но тук става дума за израз на хронична венозна болест, като един от нейните първи симптоми е именно отокът в крайника, например глезена или подбедрицата. Впоследствие се появяват промени в кожата, които в началото изглеждат съвсем невинни. В по-напреднала фаза обаче венозната стена загубва своите качества, вените изпъкват и стават видими с просто око.

- Какви са възможните усложнения?
- Най-сериозните усложнения се получават при нелекуване на това прогресиращо заболяване, което е хронично. На първо място, това е тромбофлебитът - възпаление на венозната стена и запушване на вената. В резултат се наблюдава тежка болезненост,

която води до неработоспособност и инвалидизация

При нелекуване може да се стигне и до белодробна емболия.

- Възможно ли е пациентът да бъде окончателно излекуван, щом заболяването е хронично?
- Веднъж възникнала, болестта не може да бъде излекувана окончателно, но може да бъде доведена до стадий, в който тя е поносима. Ако пациентът спазва хигиенен режим на живот, ако се спазват всички лекарски указания, можем да вкараме заболяването в една поносима форма, която не пречи на индивида.

- Как влияе болестта върху качеството на живот?
- Заболяването влошава качеството на живот на пациента по много сериозен начин и може да доведе до инвалидизация. Много често хората стават неработоспособни поради това, че получават непрекъснати отоци по краката и болки. Това налага те да се съобразяват с факта, че не могат да извършват тежък физически труд. Трябва да се отчитат дори дребни фактори като например, че е необходимо да носят еластични чорапи. Въобще начинът на живот при запуснатите случаи е значително влошен.

- Какви са начините за лечение?
- Лечението на хроничната венозна болест и в частност на разширените вени е комплексно. Започва се от спазване на режим и избягване на вредните фактори, довели до развитие на заболяването. Съблюдава се наличието на т.нар. еластична компресия - носенето на еластични дрехи. И, разбира се, взимат се флеботропни медикаменти. Става въпрос за веноактивни препарати, които подобряват качеството на венозната стена и движението на кръвта във вената. Възможна е и операционна намеса в случаите, когато възникнат дефинитивно разширените вени. Реално погледнато,

лечението продължава цял живот

Цял живот продължават и грижите за крайниците в различни степени.

- Колко операции от разширени вени правите в кардиологичната болница?
- Годишно се правят около 300-400 операции. Знаете, че ние сме един от най-големите центрове в страната за такъв тип лечение. Разбира се, извършваме и голям брой други, сложни артериални операции. В национален мащаб се правят над 1500 операции на разширени вени годишно. Трябва да се подчертае, че от хроничната венозна болест са засегнати между 25 и 30% от активното население на България. Това са близо два милиона души. Така че проблемът е много значим.

- Каква е профилактиката?
- Важно за профилактиката е избягването на нехигиеничния начин на живот и застоялия живот. Имайте предвид, че затлъстяването в много от случаите води до хронична венозна недостатъчност. Не бива да се взимат често и хормонални контрацептиви. За успешна профилактика трябва да се справим и с нетърсенето на лекарска помощ от страна на хората при появата на първите симптоми.

Този проблем много се неглижира, защото всеки си мисли, че отокът ще изчезне бързо и с това въпросът ще е приключен. Всъщност е необходимо да бъдем много активни в лечението на хроничната венозна недостатъчност. Ние откриваме профилактичен кабинет в Националната кардиологична болница, който следващата седмица ще обслужи много пациенти, имащи нужда от консултация. В болницата работят постоянно и два съдови кабинета, които всекидневно обслужват между двадесет и тридесет пациенти с хроничната венозна недостатъчност.