На 16. февруари т.г., д-р Елена Горанова защити успешно докторската си теза на тема: „Биомеханичен анализ на риска от руптура на ААА“. Това е иновативен метод, прилаган напоследък само в няколко от най-развитите клиниките по съдова хирургия в Европа и САЩ. Базира се на математическо моделиране на образа от контрастната скенер-ангиография на конкретния пациент, като по задание на лекаря, специфично за всеки отделен случай, софтуерът изчислява върховото напрежение на стената, обема на вътрешно-луменния тромб и други параметри, имащи ключово значение за нейната руптура. В крайна сметка, хирургът се информира за степента на риска от руптура, изразен във вероятностен характер и степенуван от нула до единица. Стойности над 0,5 се считат за високо рискови, а единицата олицетворява руптура. Така, решението кога точно да се интервенира добива допълнителна обосновка.

Този метод следва логиката на досегашния критерий максимален диаметър на ААА, а именно: руптурата настъпва тогава, когато вътрешното напрежение на стената превиши нейната здравина. За разлика от диаметъра, обаче, иновативният подход отчита неправилната (несферична) форма на ААА, общият й обем и други съществени за заболяването специфики на пациента. Двата критерия се допълват до голяма степен, но се разминават приблизително в около 25% от случаите. От особено практическо значение са казусите, при които диаметърът е под граничната стойност от 55 мм и според досегашната практика не е показан за хирургична интервенция, а софтуерът констатира по-висока степен на риск.

За повече подробности, публикуваме автореферата на докторската теза.

Авторефератът на д-р Елена Горанова можете да видите и изтеглите от тук